Louve на Серж Лютен (Вълчица) е парфюм, създаден през 2007 година. Неговият аромат ни отвежда в зимна нощ, към бял замък на върха на планината, където няма никой, а само следи от лапите на звяра, проверяващ своите владения. Тук живее Вълчицата. Кралицата. Лекият и деликатен аромат на Louve е способен на докосне до пухкава бяла кожа, успокояващ и безметежен като сребристата светлина на луната. Въздушен и ефимерен като равномерното дишане на спящо дете, той е изтъкан от сладки нотки на амбра и ванилия, изящни розови венчелистчета и изтънчени балсами. Разкошът и невероятното благородство на Louve са създадени специално за елегантните и вълнуващи със своята красота жени.
Една почитателка на парфюми ме убеждаваше, че ароматът няма да ми хареса, защото мирише на козина. Тогава аз се смеех на това сравнение и дори си мислех, че тя просто се е шегувала или не познава добре парфюма на Серж Лютен. Засмях се и забравих. Ето че дойде дългоочаквания момент на запознаване с сладкото космато животинче… Аз бях очарована! Бадем, амарето, толкова уютно и топло… Преди да успея да се насладя на новия си любимец (по-малко от месец), „Вълчицата“ започна да се зъби. Един прекрасен есенен ден, разхождайки се в парка, усетих неприятна миризма – като мухъл, гниене с нещо отровно – смущаващо, или както миришат бездомните кучета. В началото не разбрах и се увих в шала си, за да помириша любимата вълчица. Какво беше моето учудване, когато разбрах, че миризмата е от шала, аз веднага го свалих. Горкият ми съпруг вървеше до мен и първоначално не разбра, какво се случва с мен и със страх го помолих да помирише. И той каза, че не усеща нищо такова, парфюм като всички. Аз бях в недоумение, той също. Реших да си взема почивка на нашето приятелство с вълчицата и изпрах шала. Няколко дни по-късно отново взех флакона. Първо се страхувах и пръснах само на китката си. Така се зарадвах, че „Вълчицата“ е същата, както и преди, така лакома и желана. След 20-30 минути реших да нанеса парфюма и веднага отскочих, удари ме остра агресивна миризма на мокра непрана вълна на диво животно и мухъл е подобен на миризмата, която присъства в сиренето и дори бадемът се превърна в циановодородна киселина. Как може това да се случи?
Оттогава, „Вълчицата“ се превърна за мен е див и ядосан звяр, не ме допуска до себе си.
