Ароматите са неразривно свързани със социално-икономическите процеси, спомените и историята – това е нагледно отразено в книгата на Лизи Остром „Парфюм: История на ароматите”.

В 10 глави, всяка посветена на отделно десетилетие, авторката разказва историята на 10 различни парфюма, които са оказали влияние на съответното десетилетие.

„Парфюмът” не е енциклопедия на ароматите, а по-скоро е пътеводител в поп-културата и същевременно разкрива историята на модата и парфюмите, съществуваща в променящите се предпочитания на обществото. Много от парфюмите са се претопили в десетилетията и от тях е останал само спомен, независимо от това колко популярни са били по онова време. И това се отнася не само за парфюмите произведени през 20-те години, но тези, които са били направени не толкова отдавна – през 90-те. Но има и други примери, като Chanel №5, който се превръща в класика от първия ден на производството и остава любим на всички поколения.

Остром казва, че рекламата на парфюми не е нова идея. През 1908 г., британската фирма „Gosnell” издига балон с форма на флакона на нейния парфюм Cherry Blossom, за да разпръсне листовки над тълпата. Но тази идея бледнее пред фонтаните с парфюм, който се пръска във въздуха през Викторианската епоха в Англия. Всичко това се променя с появата на Интернет и сайтовете, които продават безброй аромати, и правят екзотичните парфюми по-достъпни.

Технологиите и химията дават на компаниите нови начини за производство на аромати, което ги прави по-достъпни. Остром показва, че всяко десетилетие има аромати, които го определят. Представеният пред света по време на Голямата депресия през 1930 г. парфюм Joy Jean Patou е най-скъпият аромат, правен някога, но е достъпен за закупуване днес. Втората световна война донася нови предизвикателства, много от парфюмеристите призовават своите клиенти да пестят последните капки парфюм, а рекламодателите – да не купуват този луксозен продукт до края на войната. В резултат на това Франция престава да бъде център на производството на аромати, и много от парфюмите започват да се произвеждат в Америка.

Възраждането на парфюмерийната индустрия в края на 40-те се превръща в символ на надеждата. Тези дни са все още толкова невероятно далеч от 80-те години, когато вкусовете стават толкова ярки, че много ресторанти поставят знаци, забраняващи посетителите да използват парфюма Giorgio Beverly Hills, наред с тютюнопушенето.