Създаването на дамски парфюми е основна дейност на всеки производител. Аз лично с нетърпение очаквам, какво ще ни предложат трите големи къщи (Chanel, Dior и YSL), като с всяко ново издание се вижда промяната във времената и вкусовете. Изглежда, че промяната е определено в ход за YSL.

Като се замисля за YSL се сещам за смели, безстрашни парфюми като Opium, Rive Gauche, Paris и Kouros. Да, тези аромати въплъщават стила на съответните им епохи, но според мен, те винаги улавят перфектно духа на Ив Сен Лоран. Последните усилия на марката обаче, не са успели да я издигнат до наследството на класиките.

Manifesto, създаден от парфюмеристите Flipo и Doc Long, е първото голямо женско издание на YSL след Parisienne представен през 2009 г.

  • Връхни нотки: зелени нотки и касис
  • Средни нотки: жасмин и лилия
  • Базови нотки: кедър, сандалово дърво, ванилия и зърна от тонка

парфюм Manifesto Ив Сен Лоран

Парфюмът Manifesto е светъл, кисел и влажен във връхните си нотки благодарение на щедрата порция касис. Получава се едно много пълно впечатление от плода, сякаш и зеленината от храста е включена заедно със сочните, кисели плодове. Има и размит, страстен тон на връхната нотка и в същото време е сравнително лек.

Нещата стават малко по-нормални щом плодовете се успокоят и Manifesto разкрие сърцето си от цветя. Тази флорална сърцевина е типичната ми представа за цветя; жасмин, лилия и гардения, но никога не установява нещо конкретно. Освен всичко казано дотук се усеща и силен повей на марципан, който прикрива цветята давайки им доста прекрасен гастрономически уют. Въпреки това не напълно новаторско, му дава малко странно предимство, което не бихме очаквали.

Manifesto става по-топъл в основата със сладък, кремообразен коктейл от ванилия и зърна от тонка. Има нотки на зеленина и сено, които прорязват сладостта му, но до голяма степен ванилията е всичко в този парфюм. Трудно е да се почувстваш ентусиазиран за топлата, кремава база на цветния аромат. Този стил е толкова преобладаващ и използването на тази база в Manifesto се усеща по-скоро като бягаща от отговорност. Човек не може да не почуства нотките на по-сухата база, но може би с наситения горски полъх (сандалово дърво и кедър, но те са бегли, поне доколкото носа ми може да прецени) и тамян щеше да направи аромата по-интересен и щеше да представя по-точно модерната, дръзка и самоуверена жена, която Manifesto възнамерява да предизвика.

Имайки предвид историята на Ив Сен Лоран не е изненада, че Манифесто не успява да създаде “уау“ ефект, но като парфюм сам по себе си трябва да се признае, че не е никак зле. YSL може да го характеризира като „смел”, но няма нищо подобно, нито пък е особено впечатляващ.

Трудно е да се тълкува това, което YSL се опитва да каже с Manifesto. Да, той е перфектно сладък, топъл и цветен, може да бъде носен от жени на всякаква възраст, но от друга страна, той наистина не е достатъчно смел, за марката, която даде Opium на света.

Може да не подкрепям изцяло това, което YSL казва по този повод, но се радвам, че все още има какво да сподели.