Известно е, че всичко в живота се развива по спирала. Модата вече е обърнала внимание на ретро нещата от началото и средата на миналия век.

„Винтидж” (фр. Vintage) е термин от речника на винопроизводителите. С него те обозначават вино или реколта от определена година и възраст. В речника на съвременния моделиер „винтидж” е дреха, която е виден представител на определена модна епоха и е получила втори живот в контекста на днешния ден.

Всичко това се отнася и до парфюмерията. Забравете предразсъдъците, че парфюмите излезли преди 100 години могат да се използват само от баба ви. Огледайте внимателно нейната тоалетна маса и ще намерите много интересни неща. А може дори да имате повече късмет и да станете собственик на неотворен флакон с уникален аромат – подарък на любимата ви баба.

Самото начало на XX век е времето на господство на френската парфюмерия. Най-известни са били Quelques Fleurs от Obigan (1912), Mitsouko (1919) и Shalimar (1925) от Guerlain и, разбира се, известният Chanel №5 (1921). С изключение на Fleurs Quelques всички тези парфюми от момента на появата си на пазара не са излизали от продажба. Настоящите им модификации са почти неразличими от оригиналите. Само Chanel №5 Eau De Parfum е усъвършенстван вариант на класическата тема.

С развитието на парфюмерийната индустрия нарастват и изискванията на купувачите: те искат необичайни, индивидуални аромати, затова френските парфюми от 40-50-те години се отличават с ярък, оригинален характер. Сред тях са: Femme от Rochas (1942) , Vent Vert от Balmain (1945), L’Air du Temps от Nina Ricci (1947), Miss Dior (1947) и Diorissimo (1956) от Christian Dior. Иновациите на френската парфюмерийна промишленост се провокират и от американската парфюмерийна промишленост, започнала да „набира скорост” към средата на века. Най-известният американски аромат е Youth Dew от Estee Lauder (1952), произвеждан и досега.

60-те и 70-те години – това е върхът на популярността на леката флорална парфюмерия. Преди това повечето от ароматите са тежки: ориенталски, пикантни, дървесни, шипър. Идеал на тази епоха са лекотата, финеса и класическата балансираност, която е води до такива шедьоври на френската парфюмерия като Y от Yves Saint Laurent (1964), Fidji от Guy Laroche (1966), Calandre от Paco Rabanne (1968), O de Lancome (1969), Chanel №19 (1970), Rive Gauche от Yves Saint Laurent (1970), Eau de Rochas (1970), Givenchy III (1970), Cristalle от Chanel (1974). Това е периода, когато американската парфюмерия се отделя в самостоятелно направление. Значителна роля изиграва несравнимата Есте Лаудер (Estee Lauder). Именно тогава се появяват нейните знаменити парфюми Estee (1969), Lliage (1972), Aromatics Elixir (1972). Тогава се появява ароматът Halston (1975) и първият парфюм на Карл Лагерфелд (Karl Lagerfeld) – Chloe (1973).

От началото на 80-те години се развива глобален стил, който съчетава френската традиция и знаците на новото американско направление. При това американските парфюми в голямата си част запазват до известна степен по-голяма специфичност и уникалност. Ароматите от това време са Giorgio (1981), Paris от Yves Saint Laurent (1983), Coco от Chanel (1984), Paloma Picasso (1984), Ysatis от Givenchy (1984), Obsession от Calvin Klein (1985), Poison от Christian Dior (1985), Beautiful от Estee Lauder (1986), Montana (1986), Panthere от Cartier (1986), Byzance от Rochas (1987), Passion от Elizabeth Taylor (1987), Boucheron (1988), Kenzo (1988), Knowing от Estee Lauder (1988), Ungaro (1990), C’est la Vie от Christian Lacroix (1990), Society от Burberry (1991).

В края на 80-те – началото на 90-те години на мода излиза ново направление в парфюмерията – студената цветна гама. Зараждането на този стил става във Франция: Cristalle от Chanel (1974), Еаu de Givenchy (1980), Parfum d’Elle от Montana (1990), Rose Cardin от Pierre Cardin (1990). В САЩ тази тенденция се развива широко в края на осемдесетте: Lauren от Ralph Lauren (1978), Red от Giorgio (1988), Wrappings от Clinique (1990). Но първи започват това италианските фирми: Moods Donna от Krizia (1989), Iceberg от Eurocosmesi (1989), Action от Trussardi (1989), V’E от Gianni Versace (1990), Byblos от Hanora (1990).

Специално внимание трябва да се отдели на немската бутикова парфюмерия, зародила се в края на 70-те години. Факт е, че тя се развива по свой собствен начин, „не вслушвайки се” в световните тенденции. Например, тя не е засегната от увлечението по флоралната тематика. Сред най-видните представители могат да бъдат отделени Woman Pure (1980), Bath and Beauty Pure (1981), Woman Two (1983), Woman III (1986) и Woman №4 (1990) от Jil Sander, Fiori Bianchi (1982) и Roma (1988) от Laura Biagiotti, Obelisk (1985) и Blue Paradise (1989) от MSM, Explosive от Ethien Aigner (1986), Joop! (1987), Le Bain (1988) и Nuit d’Ete (1990) от Joop!, Adidas Woman (1988), Bogner Woman (1990), Escada от Margaretha Ley (1990), Noa Noa от Ото Керн (1990).

Така че, не се страхувайте да експериментирате и да бъдете креативни в избора на парфюми, като не забравяте, че новото – това е добре забравено старо.