От самото възникване на парфюмерията ароматите произлезли от Франция се считат за най-добрите в света и трябва да се отбележи, че това е заслужено. Френската парфюмерия се появява за първи път през 11-ти век, когато розата и жасмина са донесени от Йерусалим от кръстоносците. Поради изключителната си красота и ненадминат аромат, растенията се харесват на французите и започват да се култивират в южната част на страната – това е началото на историята на парфюмерията. Само един век по-късно, парфюмите влизат в употреба в останалата част на Европа. От началото на активно развитие на пазарните отношения между различните държави богатото съсловие се запознава с предимствата на хигиенните продукти и парфюмите (които по онова време се използват и като лекарство). По това време Франция все още не е спечелила статута на кралство на ароматите, той принадлежи на Италия, а именно на най-голямото пристанище – Венеция, където се обработват внесените от изток подправки и благовония, преди да стигнат до Франция.

В началото на 15-ти век ситуацията се променя коренно и Париж наравно с Грас са признати за парфюмните центрове на Европа. През този период се извършва популяризирането на ароматните и козметични средства, което се дължи на факта, че тяхното използване е строго препоръчително за придворните.

Още през 16 век модата приема друга форма и благодарение на увлечението на френската кралица от италиански произход Катерина Медичи, на върха на славата са парфюмираните ръкавици. Поради това, двете коренно различни досега професии – парфюмер и шивач на ръкавици – се обединяват. През този период се появява и проблема с миризмата от канализацията (или по-точно с реките, в които се изливат отпадните води) и аристократите започват да използват всички възможни ароматни средства с удвоена сила. Заслужава да се отбележи, че и от тях самите мирише не по-хубаво, отколкото от канализацията, по простатата причина, че миенето се смята за ненужно – по-добре е да се напудрят, парфюмюмират и да сложат на раменете си хермелин, който да събира паразитите от главите им.

Но въпреки тези ранни източници, официалната история на парфюмите, както знаем, води началото си от 16-ти век, когато италианецът Маурицио Франжипани решава да накисне ароматни компоненти във винен спирт. Своите преврати и иновации преживява и френската парфюмерия. Първият от тях е след Френската революция. По това време гилдията на парфюмеристите – шивачи на ръкавици се разделя на две независими течения, вследствие на което през 1608 година в манастира Санта Мария Новела отваря врати първата в света фабрика за парфюми. Следва да се отбележи, че сред покровителите и спонсорите на манастира са не само богати хора от знатно потекло, но и самият папа (във фабриката работят само доминикански монаси, които с радост удовлетворяват ароматните нужди на Църквата).

Превратът в историята на ароматите извършва Жан-Мари Фарина – създател на първия в света одеколон наричан „Вода от Кьолн“. Фарина открива в Кьолн парфюмериен магазин, който след смъртта му управляват синовете му. Наследниците развиват семейния бизнес до нивото на цяла фабрика. „Кьолнската вода“ се изготвя по сложна рецепта, но неподражаемия букет се получава от многогодишно престояване в бъчви, направени от кедър. Доставките във Франция на известния аромат започват след като той се харесва на Наполеон. Благодарение на пристрастието на императора към парфюмерията, през втората половина на 18-ти век творението на Фарина попада в Европа и получава име, което остава нарицателно – одеколон.

Когато през 1828 г. Пиер Франсоа Паскал Герлен създава първият парфюмериен магазин в Париж, той самият не може да си представи, че поставя началото на една парфюмерийна династия – тази на Герлен. Цели пет поколения потомствени творци на аромати правят света по-добър с такива шедьоври като Jicky, Shalimar, Mitsouko и много други.

В средата на 19 век производството на ароматни продукти вече не е занаятчийско, а преминава на ново ниво на развитие. Поводът за това е създаването на цялата наука за ароматите и създаването им, чиито основи са положени от Жан Герлен, Франсоа Коти и Ърнест Далтрьоф (основател на Caron).

По същото време Коти започва своите експерименти върху свързването на изкуствените и натуралните съставки. В резултат на света е представен шипровия аромат, излязъл през 1917 г., който по-късно служи като основа за създаване на цяло едно семейство аромати. Наравно с шипровите аромати, парфюмеристите активно разработват амбровите и ориенталските парфюми.

20-ти век е просто взрив на парфюмерийните гиганти, чиито живот и производство на нови продукти са планирани и спокойни – славата вече си я имат, а и всяка парфюмна къща разполага със собствена аудитория. Всичко се променя през 1911 г., когато Пол Поаре (Paul Poiret) решава да допълни своите дизайнерски дрехи с подходящ парфюм. Coco Chanel също се възползва от тази идея и 10 години по-късно светът е шокиран от легендарния алдехид – аромата Chanel №5.

През 30-те години на сцената на ароматите отново се завръщат мъжките парфюми. Смелите и уверени кожени и тютюневи нотки, заедно със свежестта на спортните парфюми, постепенно изместват сладникавите изцяло дамски аромати. През 40-те звучи лозунга на Марсел Роша „Парфюми срещу войната“. Така, в чест на освобождението на Франция от нацистките нашественици, той създава парфюма Femme.

В следвоенните години се връща модата на елитната парфюмерия. През 1947 г. Кристиан Диор допълва страхотните си поли и рокли с парфюма Miss Dior. Нина Ричи не отстъпва на конкуренцията и няколко години по-късно представя друг легендарен аромат – L’Air du Temps.

Пикът на популярността на френската парфюмерия е през 50-те години и тази позицията все още се поддържа успешно и до днес. През 60-те години на мода са пикантните аромати на изтока. Най-яркият представител на този период е парфюмът Fidji Guy Laroche. 80-те години правят парфюмерията по-достъпна – т.нар аромати haute couture. През 1985 г. излиза една от най-продаваните композиции и до днес – Poison.

Има няколко модни тенденции през този период. Например, от 1981-1985 години парфюмерията отговаря на мотото „сексуалност и чувственост“, а през следващите две години е популярна класическата женственост. 1988-1990 години са пълни със символика и мистерия, а в 90-те години е разцвета на унисекс ароматите, началото на които е поставено от Calvin Klein CK One. Справедливостта изисква да се отбележи, че тази прогресивност проявява немската, а не френската марка.

Днес в арсенала на френската парфюмерия се наброяват повече от 6000 произведения, които са създадени само за последните 30 години, така че изборът е голям. Ако сте свикнали да избирате лидери, то френските парфюми са само за вас!