На 14 февруари, в далечната 1993 година, точно в деня на влюбените, получих най-уникалният си подарък – предложение за женитба. На всеки един от нас му е твърде хубаво, когато получава символите на любов и внимание.
Аз лично, този празник не го взимам толкова на сериозно, но за повечето хора той е шанс да изживеят един романтичен и наистина прекрасен ден и по никакъв начин не искат да се откажат от него.
Според мен любовта трябва да се показва непрестанно и не е нужно само в един ден от годината да се изричат думите “обичам те”. Любовта трябва да е в сърцата на всеки един от нас, тя извира от всички ни. Не се ли замисляте понякога, колко е малко сърчицето ни на пръв поглед, а колко много любов може да побере? Странно е наистина, как успява да съхрани в себе си толкова много чувства, които да съпътстват живота ни до последно….
Понякога се питам, как може, когато в сърцата на всички ни блика толкова много любов, да има толкова самотни хора?! Навярно, човек трябва да може, да “отключи” по някакъв начин сърцето си, така че то да не бъде лишено от възможността да забележи красотата на живота, а да се наслади на най-прекрасното нещо ЛЮБОВТА!
Всяка година на този ден, получавам от моя съпруг интересни жестове на внимание, макар, че ми се иска понякога обичта и уважението да са постоянно моята опора.
И все пак, да не ставаме толкова прозаични, трябва да умеем да ценим тези моменти, когато някой мисли за нас и иска да ни изненада.
По този повод миналата година бях написала стихотворение на моя съпруг, като подарък към него поднесох страхотен италиански парфюм – Armani Code Sport. Дълго избирах парфюма в този ден, обиколих почти всички парфюмерийни магазини, но някак си този свеж аромат ме грабна веднага. Излъчването и нотките на аромата са свързани с емблематичния св. Валентин – страст и любов! На мен лично много ми допадна, защото долових мирис на лимон и мента, които обожавам. Притеснявах се дали ще му хареса, защото все пак изборът бе мой. За мое голямо щастие, изненадата страшно много му допадна и обожавам, когато се парфюмира с този невероятен парфюм.
А стихотворението ми толкова много го трогна, че долових сълзи в очите му… Ето, ако някой все пак е любопитен и иска да го прочете:
Вълшебник
В прегръдките ти нежни,
душата си искам аз да скрия.
В очите ти така безбрежни,
откривам истинска магия.
Докосни ме с ръцете на вълшебник,
обладай ме със сърце трептящо,
усмивка ти пламенна и сладострастна,
ще скрия някъде в дълбините.
Целувай ме непрестанно ти любими,
рисувай върху тялото ми тъй горещо,
пръстите си дълги впий в косите,
с милувки обсипи лицето ми искрящо.
Танц великолепен телата ни в едно да слее,
като слънце спомен и у двама ни да свети,
лунен блясък погледите да замрежи
от любов опиянени песен да запеем.
