Посочвайки, че в състава на парфюм има „амбра“, парфюмните къщи може да имат предвид съвсем различни неща. Понякога това е кехлибар или дори естествена сива амбра. Но често става дума за изкуствената молекула амброксан (ambroxan).
Тя е разработена от компанията Firmenich през 1950 година. Тогава химиците активно търсят заместител на сивата амбра (Ambra grisea, Ambre gris, Ambergrease): рядка съставка, следователно не подходяща за парфюми, произвеждани в големи обеми. Амброксан се среща в естествената си форма само в състава на сивата амбра, затова когато се постига неговото получаване по изкуствен начин, това е огромно постижение: парфюмерията става по-малко зависима от милостта на природата.
Дълго време, фирмите предпочитат да запазят мълчание относно факта, че в състава на парфюмите влиза синтетична молекула. Те я наричат просто амбра. Мнозина продължават да правят същото, но като цяло ситуацията се е променила и марките не се стесняват да предоставят такава информация.
В различните лаборатории веществото се нарича по различен начин: амброкс, цеталокс, орканокс, амбермокс, амброксид. Всички са синоними, а формулата е една: C16H28О. Белият прах може да бъде разтворен в етанол, но не е разтворим във вода.
Трудно е да се опише аромата на амброксан, в него има много аспекти: той балансира между амбра (анималистична, наподобяваща кожата), кремав мускус и лабданум, a в допълнение има чисти дървесни нюанси. Коя от тези характеристики ще се откроява най-ярко в определен парфюм зависи до голяма степен от концентрацията и другите участващи съставки.
Моноаромати с амброксан
Малко аромати са предизвиквали толкова противоречия. Те се основават на един единствен компонент, синтетична молекула (оттук и името). Така във флаконче Escentric Molecules Molecule 02 ще откриете чист амброксан и парфюмна база. Чудесна възможност да се види как тя се разкрива във времето.
Някои определят аромата като фин и едва доловим, чист и свеж, открояват дървесно-лаймови нотки, а на кожата става по-наситен, земен, дори напомня на пачули и мускус. Много често заобикалящите чувстват отчетливо аромата, докато за самият собственик, той изглежда е незабележим – тази функция е типична за парфюма Molecule 01.
Подобна идея идва на парфюмериста Романо Риччи (Romano Ricci). Той често използва амброксан в своите парфюми (Lady Vengeance, Calamity J., по-малко в Miss Charming, Citizen Queen), и в крайна сметка, решава да създаде композиция, а състава на която влизат само молекулата и парфюмна база. Името Juliette Has a Gun Not a Perfume (Не парфюм) не е избрано случайно.
Амброксан в състава на сложни композиции
- Hugo Boss Boss Orange for Men Feel Good Summer (мъже) – ярка плодово-водна композиция за лятото.
- Yves Saint Laurent Manifesto l Elixir – ориенталско-цветен микс с ванилия, хелиотроп, кашмир и бели цветя. Предназначена е за творчески, активни млади жени.
- шипровият Giorgio Armani Si, създаден от Кристин Нагел (Christine Nazhel) изглежда най-добре по време на студения сезон. Амброксанът е една от съставките, които придават устойчивост на базовите акорди.
- Dolce and Gabbana Light Blue. Ароматът е създаден през 2001 г. от Оливие Кресп (Olivier Cresp), съчетава амброксан с молекулите Z11 и Norlimbanol, което му осигурява база, за която е невъзможно да се подберат аналози в природата.
- Le Labo Another 13 – тук амброксан се появява в съчетани е с молекулата iso e super, индийско орехче и круша. За съжаление, парфюмът е изключително рядък, тъй като излиза в малък тираж.
- Lancome Mille et Une Roses (вариант на името е Mille and Une Roses). Парфюмеристът Кристин Нагел (Christine Nagel) отделя в „хиляда и една рози“ чудесен анималистичен фон и добавя сладникави кехлибарено-ванилови нюанси.
От композициите адресирани към представителите на силния пол, можем да се отбележим Versace Eros, Prada Luna Rossa и Mercedes Benz Club. Сред дамските аромати се открояват Christian Dior Midnight Poison, Givenchy Extravagance d’Amarige и Aerin Lauder Amber Musk.
